Килим

~ ·*· . ·*· ~

Приготвила съм си кафе.
Ще бъде дълга нощ,
кафена нощ, но не кафява
ще уча аз и чак тогава
ще спя във своя кош.

Пак глътка, две и три.
Магьосник тича през гора,
обръщам страница голяма
историята продължава
ястреб литва над скала.

Прегръща ме и ме приспива
желанието притъпено
с кафена чаша уморена.
Аз искам само да потъна
в килим от пролетни цветя.

Мисли бързо

.
Беше все още сънена. Спеше й се и изобщо не й се ходеше на работа. Почти притваряше очите си и си представяше, че е още в леглото, покрита с меко, топло одеяло. Главата й потъваше във въображаема бледозелена възглавница, но успяваше да отвори очи точно преди да се бутне в някой уличен стълб или да се спъне в някое криво паве. Тази сутрешна игра й допадаше. Не обичаше да бърза за работа - така или иначе щеше да прекара половината си ден там. Вървеше бавно и равномерно, с ръце в джобовете. В ранните часове на деня в града беше тихо, и някак свежо. И прохладно. Дори приятно за разходка. Минаваше под раззеленилите се дървета и се заслушваше в чуруликанията на птиците.

Дали ще ми се изцвъка някоя сега, а?

Усмихваше се наум и продължаваше да крачи по дългия път към работното си място. Беше 7:52.

Искам да съм някоя от тези птици, да стоя на някой от тези клони и да наблюдавам изгрева. Да разперя крила и да докосна с всяко едно от перата си по един слънчев лъч. Да оставя топлината да мине през мен и да се разпея.

Някаква кола мина покрай нея и спря мисълта й. Реши да пресече от другата страна на улицата, където имаше малки магазинчета. Разминаваше се с други сънени като нея хора. Задминаваха я. Пред една баничарница се беше струпала опашка от гладни хора. Искаше да види погледите им, ако случайно продавачката им каже: "Съжалявам, но баничките свършиха!"

Хехе. Тъпо.

Настъпи някаква пластмасова чаша и погледна надолу, за да види дали не беше настъпила и нещо друго. Не беше. На земята имаше разпиляни хартиени боклуци, както и една жълта, сгъната на две хартийка. С числото 200 върху нея.

Жълто 200.

Отмина я. Вече беше 7:57 и се разбърза. След една пресечка стигна до фирмата. Започна да изкачва стълбите до третия етаж. Изведнъж пулсът й се ускори.

Абе това не бяха ли пари? 200 евро? Мисли бързо, мисли бързо.. Ама аз не знам как изглеждат 200 евро. Хмм, не, никога не съм виждала. Как ли изглеждат наистина?

Седна на работното си място и първото нещо, което направи след като се логна в компютъра си, беше да отвори Google images и да напише "200 euro". Enter. Изтръпна.

Fuck! Жълти са! 200 евро са жълти! Същото жълто като на хартийката.. Абе каква ти хартийка, това са били 200 евро и аз ги подминах! Ще умра от яд! Баси. Дали не са още там? Дали ги е взел някой? Може пък никой друг да не ги е видял..?

Вече беше 8:04 и трябваше да започва да работи. Захвана се със задачите си, опитвайки се да не мисли за жълтата банкнота. Но не й беше никак лесно. Представяше си как става от стола и на бегом се връща на същото място, взима парите, вдига ги към светлината, имат воден знак, истински са, отива в първото обменно бюро, излиза с 400 лева в джоба и се връща на работа. Най-после щеше да си купи цифров фотоапарат. Canon PowerShot A75! Или не.. Щеше да си купи mp3 плеър и нови слънчеви очила. Или професионални слушалки, с които да чува всеки един миниатюрен звук, когато слуша музика вкъщи. И нови струни за китарата. Или направо нова китара, електрическа. Или каска за колелото. Или палатка и спален чувал. Или пък щеше да ги прибави към спестяванията за плосък монитор..

Глупости. Ще ги спестя за таксите за университета. А ако взема стипендия, с парите ще замина за две седмици при любимия си човек. През лятото.. Да!

Така и не излезна никъде. Минута след минута, час след час.. и работният ден свърши. Нямаше търпение да мине пак по същата улица. Тайно се надяваше банкнотата да е още там. Поглеждаше във всяко ъгълче, във всеки двор, под всяка кола.

Жълто, жълто, жълто, къде си, мое жълто..

Стигна до мястото. Нямаше и помен от сгъната на две хартийка с числото 200. Усмихна се и продължи без да спира, но все пак се чувстваше прецакана.

Голяма работа.. Не ми трябват чуждите пари.

Прибра се вкъщи, обядва руска салата, филийка с кетчуп, парче топено сирене и една маслина. Пусна си компютъра, winamp, Шостакович, Piano Concerto No.2 in F, Op.102, втора част (Andante). Любимата й. Увеличи звука и се отнесе. Не искаше да мисли за парите.. Но както винаги любопитството й надделя. Още веднъж Google images, 200 euro, сайт на някаква банка, подробно описание на всички евро банкноти, ето ги и жълтите. Размер 15,3 x 8,2 см.

Какво?! Толкова големи?

Отвори чекмеджето на бюрото и извади ученическата си линийка. 15,3 x 8,2 см беше наистина доста по-голяма банкнота от онази, която беше видяла. Още я виждаше ясно щом затвореше очи - малка, сгъната, жълта хартиийка, с числото 200 на нея, с размер не повече от 10 х 5,5 см.

Значи все пак е била някаква рекламна глупост.

Отдъхна си и се изсмя на глас. Пусна си Depeche Mode - Precious, увеличи още повече звука, разпери ръце и запя.